И така, месецът е юли, съвсем в края му и вече не се издържа в горещия Пловдив. Сякаш предвиждайки всичко това,  аз още през май капарирах един апартамент в Калитеа, на първия ръкав Касандра, на Халкидики. Смятахме да летуваме там десетина дни през август. Най-после това време дойде.След  малко напрегнато притотвяне на багажа и претупване на последните служебни задължения , ето ни в колата, с натоварени куфари, леко нервни и превъзбудени. С една приятелка решаваме да тръгнем сами, три дена преди другите, за да удължим престоя си в Солун.   От която и точка на България да тръгнете, ако изходния ви граничен пункт е Кулата-Промахон, оптималните ви варианти не са много. Може да прегледате няколко маршрута на www.viamichelin.com.  или www.bgmaps.bg .

Старта ни е от Пловдив. Обмисляме маршрута си и избираме да пътуваме по автомагистрала Тракия и оттам през изхода вдясно за  Ихтиман. Тръгваме на юг покрай язовир Искър, след това по околовръстният път на Самоков,  през Клисура,  поемаме в посока Дупница, откъдето следваме международен път Е79 през Благоевград, Кресна, Сандански до Кулата. Съвсем малък участък ни изненадва с дупки, но затова пък трафика е минимален.

Пътят от Дупница до Кулата е рехабилитиран и приятен за пътуване. Единствено Кресненското дефиле е  по-труден участък по този маршрут и налага повишено внимание.  Ако огладнеете по пътя, ви препоръчвам едно заведение в Градешница, вдясно от Е79, където пилешката пържола на скара е с дължина  повече от 40 см и е изключително вкусна. На това място  винаги са спрели много автомобили, гледайте да не го подминете. Ако пък сте почитатели на Happy, ще го откриете отново вдясно от пътя, на изхода на Сандански. А в случай, че ви се наложи да зареждате гориво, не се притеснявайте – бензиностанциите по пътя са доста. Точно преди Кулата, аз отбих вляво на бензиностанцията на Лукойл и напълних резервоара си догоре. Така не ми се наложи след това изобщо да зареждам в Гърция за целият ни престой там.

И ето, ние двете сме вече на границата. Следваме табелите за коридор за граждани на EU. Гърците са леко подозрителни към две симпатични, млади жени, пътуващи сами, но всичко минава много бързо. На всяка от бариерите е необходимо да слиза само шофьора, да представя на митничаря в кабинката  личните карти на всички пътуващи и това е. Не представлявахме никакъв интерес и преминаваме оттатък. Пътят е в ремонт. Дори и сега. Трябва да сте внимателни и да спазвате знаците и ограниченията, защото полицаите в Гърция не се шегуват. Противно на очакванията ви, контрола им не се осъществява с рутинни проверки, рядко ще ви спрат безпричинно. Но затова пък  пътищата  са добре оборудвани с много камери и радари.  Ето някои по-важни неща, които трябва да запомните при шофирането си в тази страна:

• Не съществува обратен завой – забравете го! Правилното е, според  обстановката, например  да завиете надясно и след това още три леви завоя за да се върнете в обратната посока.  Движението на заден ход на магистрала, преминаването на червен сигнал, пренебрегване на знака СТОП, изпреварване отдясно и подобни неправилни маневри ще ви струват 700 евро.
• Разговор по мобилен телефон докато шофирате ви ощетява с  200 евро.
• Хванат ли ви с алкохол в кръвта- пригответе си 1200 евро.
• Честа практика е трафик-полицай да ви определя движението на някое натоварено кръстовище. Не го пренебрегвайте, защото глобата е 150 евро.

Ето къде можете да прочетете повече : http://www.grreporter.info/statia.php?mysid=307&t=56. Няма смисъл да изреждам всичко. Препоръчвам ви да не рискувате. Гърците шофират екстремно, с много високи скорости и това е довело до крути мерки, които важат пълноправно и без изключения и за чужденците. В закона са предвидени 120 нарушения, които се наказват със спиране на автомобила от движение. 50 нарушения са свързани с неспазване на пътните знаци. Например нарушаване на забрана за ляв завой, неспиране на знак стоп, каране в насрещно движение. Има и 70 нарушения, които не са свързани с пътни знаци. Например говорене по мобилния телефон, шофиране с цел впечатляването на околните или преминаване на червен светофар. Ако ви накажат с тази мярка, вие просто трябва да оставите автомобила си в полицейското управление и да се върнете отново в Гърция, за да си го получите, след като ви изтече наказателния срок. Много характерно за пътищата в страната е наличието на светофари на кръстовища дори и извън градовете. Това наше пътуване ни доведе  по мрак  на  Промахон и трябва да ви кажа, че на първите кръстовища след това, насред полето, сам-сами стояхме в два през нощта и чакахме чинно зелен сигнал за да продължим. Всяко по-важно комуникативно място, през нощта е ярко осветено. Пътните настилки са много добри.

Указателните табели са големи и ясни, изписани на гръцки и английски. На магистралите, където се очаква, че се движите бързо, първо ще видите табелата само на гръцки, но не се паникьосвайте – веднага следва и английският й вариант.

Забранява се паркирането на тази страна на улицата през нечетни месеци

На някои места могат да ви изненадат с непознати за вас знаци, като този например, затова не е излишно да погледнете тук – http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c3/Gr-trafficsigns.pdf. Не забравяйте и Зелената си карта. Въпреки, че на границата вече не искат да се представя, тя е необходима, в случай на произшествие или неотложен ремонт. В автосервиза в Солун ми  поискаха само нея, когато се наложи да сменям крушки. Но затова – по-нататък.

Пътят до Солун е лесен. След границата се движим само направо. Така стигаме до голямо Т-образно кръстовище, от което надясно поемаме за Θεσσαλονικη или Thessaloniki, както е на английски. Вляво е посоката за Серес. Отново пътят ни е само направо и всеки километър в повече, далеч от Пловдив, разчупва скованите ни делнични мисли и ни кара нетърпеливо да очакваме хубавите неща да започнат да ни се случват. Още от границата си намерихме гръцка радиостанция и така сякаш се сляхме с всичко около нас. Иска ни се да  изживеем ваканцията си съвсем по гръцки, за да усетим най-пълно тази страна. Пропътувахме около 110 км, когато след спускането ни  от едно ниско възвишение, се появиха светлините на Солун . В непрогледния мрак, виждайки трепкащата гирлянда  от блестящи  точици на хоризонта, съвсем неосъзнато и за самите нас, започна влюбването ни в колоритния град.

Солун е опасан от високоскоростно околовръстно шосе, което на табелите се изписва като  Ring-Road. Пътят ни доведе до него при едно голямо кръстовище на влизане в града.

В случай, че ще пропуснете Солун или искате да го заобиколите, завийте наляво и следвайте табелите за Nea Moudania,  Kassandra или  Halkidiki. В тази посока избягвате градския трафик и по-лесно достигате до летището, IKEA, Perea или до най-големият на Средиземноморието Mall Mediterranean Cosmos. Ние продължаваме направо, с надежда да открием бързо хотела си, който е в центъра на града.  Достигаме до Egnatia Odos, която е една от главните улици и търсим паркинг. Макар и не толкова лесно, все пак с  успех би могъл да си паркираш колата в някой многоетажен или открит паркинг в центъра, в зоната на пристанището. Понеже пристигаме през нощта, имаме късмет бързо да си намерим място и оставяме колата съвсем близо до хотела. Така приключва първият ни ваканционен ден.

0,5 кг тиквички, обелени и нарязани на  кубчета

0,5 кг картофи, обелени и нарязани на кубчета

1 средно голяма глава лук (по желание), нарязана според вкуса ви на по-едри парчета или съвсем на ситно

2-3 супени лъжици доматена паста или същото количество смлени домати

3 супени лъжици олио или зехтин

2 яйца

150 гр натрошено сирене

0,5 л пилешки бульон (1 кубче пил.бульон, разтворено в 0,5 л вряла вода)

2 супени лъжици фино царевично брашно

сол, пипер на вкус

Задушете в мазнината тиквичките, картофите и лука до полуготово състояние.  Внимавайте котлона да не е прекалено силен. Необходимо е да разбърквате микса отвреме навреме.  Добавете доматената паста и продължете задушаването за не повече от 3-5 мин.,  след което добавете  пилешкия бульон.

Прибавете и  пипера и оставете ястието да се задуши на слаб огън за 30 мин, като отново трябва да разбърквате внимателно, ако това е необходимо.

През това време може да подготвите сместа, която ще добавите накрая. Първо натрошете добре сиренето и добавете яйцата, като разбивате енергично. Постепенно прибавете брашното и го разбъркайте  добре с останалите продукти,  като се стараете то да не образува бучици.

Когато зеленчуците са вече добре сварени, смесете ги с току-що приготвения сос от яйцата и сиренето и задушавайте още около 5 мин .

Веднага след това можете да  сервирате ястието, докато е още  топло.

АФРИКАНСКИ СОРТОВЕ КАФЕ

Африканските сортове кафе (особено тези от Източна Африка) са уникални по рода си. Често те съчетават силата на добрите сортове от Централна Америка с привкус на цветове или вино. Тези сортове може да се намерят в утринната чашка кафе почти на всеки професионален дегустатор на кафе.

Етиопска Мока (sidamo)

Вид кафе Арабика от родината на кафето Етиопия. По вкусови качества познавачите го отнасят към най-добрите световни сортове кафе. Отглежда се по високопланинските плата на Южна Етиопия. Има индивидулен винен вкус с привкус на плодове, но по-изразен и наситен от другите етиопски сортове. Отнася се към меките сортове кафе.

Етиопска мока (longberry)

Кафе арабика от Източната част на Етиопия. Събира се ръчно на височина от 2 000 до 5 000 м. над морското ниво във високопланинските околности на град Хараре. Кафеените дървета се отглеждат на малки плантации или в дивата гора под сянката на високопланинските тропически дървета. Това определя умерената киселинност, силата и типичния мек шоколадов вкус.

Кения АА

Сорт кафе, който расте по склоновете на планината Килиманджаро. Отнася се към меките сортове кафе с приятен хлебен привкус с тънък, но ясно изразен аромат. Има повишена киселинност. Традиционно се добавя в кафеени смески.

Танзания АА

Прекрасен африкански сорт Арабика. Този сорт прилича на кенийския, но има по-богат и изтънчен вкус и по-ниска киселинност. Това кафе расте по високите и чисти тропически гори по най-високите южни склонове на планината Килиманджаро, където преобладават влажни и прохладни ветрове от езерото Виктория.

АЗИАТСКИ СОРТОВЕ КАФЕ

Индийско кафе (plantation A)

Този сорт кафе са отглежда в кафеени плантации, разположени по горските плата на южните райони от Индия – Малабара, Майзери, Мадрас и Куга. Притежават леко горчив вкус с добре изразен аромат. Отварата от този сорт кафе е силна и с ниска киселинност. Този сорт се съчетава добре с меки сортове кафе. Ява Това кафе се отглежда в тропическите гори в източните части на остров Ява. Притежава наситен леко горчив вкус със слаб привкус на шоколад и ярко изразен аромат. Добре се съчетава с неутрални сортове кафе.

Суматра Манделин

Азиатски сорт кафе от високите гори на остров Суматра – Индонезия. Силно кафе с мек привкус на хляб и силен добре изразен аромат. Добре се съчетава с всички сортове кафе.

Сулавеси Колоси

Индонезийска Арабика от остров Сулавеси. Този сорт кафе е с уникален вкус, добре балансиран, с приятен сладък привкус на орех. Отглежда се в малки семейни плантации около дървените къщи на местните жители. Обработва се по традиция, предавана от поколение на поколение.

Мока Йемен Сана

Всички йеменски сортове кафе първоначално са се отнасяли към сорта мока, растящ в Етиопия и наричан на името на старинното пристанище Ел Муха. Днес йеменските сортове кафе се отличават с множеството си вкусове. Млечен, винен, сух, нежен и даже шоколадов. Йеменските сортове се ценят повече от етиопските и са доста поскъпи – например сортовете Санани от областта на град Сана и Матари от провинцията Бани Матар.

ЛАТИНО-АМЕРИКАНСКИ СОРТОВЕ КАФЕ

Колумбийско кафе (colombia excelo)

Един от най-добрите сортове кафе в света. Отглежда се по склоновете на Андите на височина 1500 – 1800 м. Това кафе притежава тънък, но ярко изразен аромат и леко винен вкус. То е силно кафе със средна киселинност. Добре се съчетава с всички сортове кафе.

Хондураско кафе

Прилича на колумбийското, но е по горчиво с лека киселинност. То е средно по сила кафе с винен вкус и ярко изразен аромат. Мексиканско кафе (mexico altura) Това е леко кафе със слаб аромат. Този сорт е за тези, които обичат черно, но не силно кафе. Вкусът му напомня сухо бяло вино.

Костариканско кафе

Централно-американски сорт кафе Арабика. С ярко изразен аромат и леко горчив наситен вкус.

Гватемалско кафе (guatemala lagos shb)

Това кафе има ярко изразен остър вкус с висока киселинност и лек аромат на дим. Понеже е силно къфе добре се съчетава с меки сортове кафе.

Никарагуанско кафе (nicaragua lavado)

Кафе с несилен аромат но добре банасиран и кисловат вкус. Подхожда за пригатвяне на кафеени смески.

Кубинско кафе Алтура

Кафе с ярко изразен аромат и горчив вкус.

Кафе Джамайка (blue mountain)

Най-скъпият сорт кафе с характерен синьо-зелен цвят на зърната. С тънък изящен аромат, нежен вкус на орехи и слаба киселинност. Закупуването на този сорт кафе на международния пазар е практически невъзможно поради това, че Япония закупува повече от 70% от производството му.

Бразилско кафе Сантос

Един от добрите сортове кафе. Със сладко-горчив и леко маслен вкус с ниска киселинност. Понякога има по-тежък и рязък вкус с аромат на дим.

Съществуват няколко основни начина за приготвянето на кафе. Ще ги спомена накратко:

Варено кафе (турско кафе, кафе на джезве)

Прието е да предвидите по една пълна чаена лъжица прясно смляно кафе за всяка една чаша вода, която ще възварите в джезвето. Първо кипвате добре водата и когато тя започне да бълбука, сипвате и кафето. Налага се да сте бързи, защото почти веднага то ще кипне и може да изпуснете ценният каймак. Отстранявате  джезвето и изчаквате течността да се успокои и да спадне. Връщате я отново на котлона и пак в последният момент, преди да кипне, я отстранявате. Тази процедура се повтаря 3 пъти, след което може да го налеете в чашите. Ако нямате намерение да си гледате на кафе, прецедете  го през ситна цедка, докато го разсипвате. Чашите по традиция са малки, дори без дръжки, така наречените филиджани. Кафето се сервира с чаша студена вода. В миналото се  е придружавало с бяло сладко, в днешно време – с нарязани  парченца локум,  всяко едно забодено с клечка за зъби или коктейлна шпагичка.

Еспресо

Това кафе е специалитет на италианците. За направата  му няма какво толкова да се обяснява, защото се приготвя с еспресо машина, която чрез подаване под  налягане на горещата вода, извлича максималното от  него и по този начин го прави лесно и бързо за приготвяне. Единственото условие, което трябва да се спазва е да се купува подходящо смляно кафе или ако си го мелите сами, да спазвате указанията на производителя за степента на смилане. Дозата се определя от специална мерна лъжичка, която се продава в комплект с кафе-машината. Налива си в малки 60 мл чашки с дръжки. Сервира се с  шоколад или бисквитка  и чаша вода.

Филтър кафе (Шварц-кафе)

Приготвя се с машина, в която горещата вода капе върху едросмляното кафе, насипано в специален конус върху хартиен или постоянен филтър, откъдето идва и името му. Тази напитка е по-слаба и по-водниста от другите и обикновено се налива в големи чаши. Най-разпространено е в САЩ и оттам идва и обичая да се сервира с пай, кекс, торта, бисквити.

Италианска мока (Кубинска кафеварка)

Един от най-разпространените начини за домашно приготвяне на кафе в Италия е моката. Кафеварката се състои от три части: долна, във вид на пресечен конус (чието дъно се загрява), в която се налива водата; метален филтър, в който се сипва средно смляното кафе, и най-отгоре – съд, пак във вид на пресечен конус, но обърнат нагоре, в който се събира приготвяната напитка. Тази кафеварка е предназначена за приготвяне на питие с определена консистенция: водата трябва да се налее до равнището на филтъра, а самият филтър се напълва плътно с кафе, примерно 6 g на 50 ml вода за доза.   Процесът на приготвяне на кафе в кафеварка мока е доста занимателен. Долният съд се напълва с вода, във филтъра се сипва средно смляното кафе и се “трамбува” и отгоре се завинтва горната част. (Допълнителна изолация от външната среда е гуменият уплътнител между филтъра и горната част). Кафеварката се поставя на слаб огън. Процесът на приготвяне на кафето е довеждането на водата в долния съд до кипене, когато парата над нея започва да я изтласква през кафето във филтъра, след което тя преминава през тръбичката и пълни горния съд. През цялото това време се чува характерно бълбукане и неговото спиране ви дава знак, че кафето е готово за разливане по чашите, като при това не  се нуждае от прецеждане.

Инстантно кафе (разтворимо кафе)

Непрекъснатата забързаност на съвременния живот доведе до появата и на разтворимото кафе. То се приготвя от истинско кафе, което се смила и съхранява при висока температура и много ниско налягане. Водата сублимира, а оставащият прашец се слага във вакуумна опаковка, където може да се съхранява много продължително време, без да губи свойствата си. Преди употреба то просто се разтваря в гореща вода. Приготвя се в средни до големи по размер  чаши. Във всяка една, първоначално се  сипва една чаена лъжица кафе, малко захар, залива се с гореща вода, колкото да се покрие дъното и след това със специален уред или чрез енергично разбиване, се докарва до състояние на гъста пяна. Едва тогава се долива с гореща вода и се сервира.

Много често към всеки вид кафе се добавя по желание мляко, сметана, алкохол, подправки, но за това – в отделна статия

Независимо от начините на приготвяне, кафето е неизменен спътник в ежедневието ни и нерядко е един удобен повод да побъбрим с приятели, да се усамотим с мислите си, да енергизираме съзнанието си. И накрая , в подкрепа на тезата за социалната функция на кафето, ще споделя следния прочетен в нета факт :  Разказват, че в някои кафенета в Неапол и до днес предлагат “caffe prepagato” (предплатено).  Изглежда така:  Влиза добре облечен господин със съпругата си или със спътница и поръчва: “Три кафета! Две за нас и едно caffe prepagato!” След известно време в бара влиза бедняк или бродяга и пита няма ли caffe prepagato. И барманът му налива безплатно чашка ароматично кафе “еспресо”.  Неапол си остава Неапол …

Това е едно много вкусно, не съвсем диетично  и лесно за приготвяне ястие, с което биха могли да блеснат и най-неопитните в кухнята. Както си е редно, започвам с необходимите  продукти. Те са за 8-10 порции.

• 500 г  макарони
• 1 кг кайма
• 3 яйца
• 180 г настърган кашкавал
• 100 г олио
• 1 средно голяма глава лук
• 500 г домати, смлени на пюре
• 1 пакет сос Бешамел на прах
• сол, пипер, риган на вкус

Когато вече сте събрали всичко това, пристъпваме към готвенето.

Първо намажете тавата, в която ще печете, с краве масло, маргарин или олио. Може да използвате и стъклена тавичка, но тогава не забравяйте, че не бива да подгрявате фурната предварително.

Разделете внимателно белтъка от жълтъка на трите яйца. Белтъкът ще използвате за макароните, а жълтъкът - за соса.

Сварете макароните в подсолена вода, но не прекалявайте - нека останат леко твърди. Отцедете ги и ги смесете с половината от настърганият на ренде кашкавал и белтъка от яйцето.

Разстелете добре в намазнената тавичка, половината от макароните, като запълните добре всички ъгли. Поръсете с малко олио отгоре.

Дойде ред и на каймата, която бихте могли да подготвите, докато се варят макароните. Запържете първо ситно скълцаният лук за съвсем кратко - колкото да придобие "стъклен" вид. Добавете и каймата, доматеното пюре и по желание-риган. Разбъркайте енергично, за да стане на много малки парченца, както е показано на снимката.

Докато се задушава, каймата отделя сок, който трябва да се изпари, преди да пристъпите към добавянето на другата половина от кашкавала. Разбъркайте добре.

Върху макароните в тавичката разстелете добре каймата .

Покрийте с остатъка от макароните.

Пригответе бешамеловият сос. Той трябва да е с консистенцията на крем, за да остане отгоре при печенето и да не проникне целият между пластовете. Ако е необходимо сгъстете го с една супена лъжица брашно.

Покрийте добре макароните.

Печете в умерена фурна / около 200-220градуса/ за приблизително 40-45 минути, докато пастициото покафенее отгоре. В самият край на печенето, поръсете го с настърган кашкавал и го върнете във фурната за около 5 до 10 минути, за да добие приятна, хрупкава коричка.

Нарежете на порции и сервирайте.